|
|
Световната борба срещу СПИН
Осъзнаване
на проблема
През последните две години усещането за обща цел в глобалната
борба срещу ХИВ/СПИН се засили. Повече от всякога в кратката
история на епидемията се вижда нуждата да се приведат
примерите за регионални и национални успехи в борбата
срещу болестта в глобално движение.
Увеличава се политическата ангажираност в борбата срещу
СПИН. В много страни общественото мнение е мобилизирано
от медиите, неправителствени организации, активисти, лекари,
икономисти и хора, живеещи с ХИВ/СПИН. Общностите и нациите
все по-често застават начело на отговора на епидемията
с повече политическа ангажираност, средства и институционални
инициативи. Но тази политическа решителност не е повсеместна.
Прекалено голям брой правителства и обществени институции
все още отказват да приемат факта, че има епидемия и не
успяват да предотвратят по-нататъшното й разпространение
и да облекчат последиците.
Като не действат, правителствата и гражданското общество
обръщат гръб на възможността да се справят с проблема.
В страните, които са се възползвали от момента са налице
множество доказателства за успех в борбата с епидемията.
Има много примери за успехи както в страни с ниско разпространение
на ХИВ и предотвратено разпространение на епидемията,
така и в такива, в които последствията от ХИВ/СПИН са
значителни. И в двата случая предизвикателството е голямо.
Негативното
влияние на болестта
Двадесет години след като за пръв път светът осъзна проблема
СПИН, стана ясно, че човечеството е изправено пред "най-опустошителната"
епидемия в човешката история. Страните, които не успеят
да овладеят епидемията рискуват да попаднат в един порочен
кръг, в който влошените социално-икономически условия
правят хората, предприятията и общностите дори по-уязвими
към епидемията. Пагубното влияние на СПИН върху общественото
развитие и икономиката обаче може да бъде преодоляно.
Дали чрез обществени дейности и изяви или чрез национални
програми, институциите могат да бъдат модернизирани и
капацитетите могат да бъдат изградени така, че да предпазят
обществото от най-лошите последици на болестта.
- В много страни СПИН обезсмисля постигнатите успехи
през десетилетията за удължаване на средната продължителност
на живота. Средната продължителност на живота в суб-Сахарна
Африка сега е 47 години, докато при отсъствие на СПИН
можеше да бъде 62 години.
Влиянието на СПИН върху средната продължителност на
живота, което нанася огромен удар върху общественото
развитие излиза извън пределите на Африка.
В 45-те най-засегнати страни е изчислено, че между
2000 и 2020 г., 68 милиона хора ще починат по-рано,
отколкото ако не бяха болни от СПИН. Тези изчисления
са направени на базата на предположението, че превенцията,
лечението и здравните програми ще имат незначителен
ефект върху разрастването и влиянието на епидемията
в повечето страни през следващите 2 десетилетия.
СПИН има особено силно въздействие върху смъртността
сред децата на възраст между 1 и 5 години. Повечето
от децата, които са заразени от раждането си или при
кърмене развиват болестта и умират преди да са достигнали
5 годишна възраст. В най-засегнатите страни ХИВ и
СПИН имат най-голямо влияние върху оцеляването на
децата. В 7 страни в Суб-Сахарна Африка смъртността
сред децата под 5 годишна възраст се е увеличила с
20-40 % поради ХИВ и СПИН. Дори в страните където
разпространението на ХИВ и СПИН е по-ниско, броят
на смъртните случаи във възрастовата група 15-34 години
е по-висок в сравнение с броя им ако не съществуваше
болестта. Той е около 2.5 пъти по-висок на Бахамските
острови и два пъти по-висок в Доминиканската Република
и Тайланд.
- СПИН има пагубно влияние върху домакинствата. В
много случаи наличието на СПИН означава разпадане
на семейства – родителите умират и децата се изпращат
при роднините, които да ги отглеждат. Семействата
обедняват все повече поради загубата на доходи, допълнителните
разходи, свързани с грижите за болните, невъзможността
на грижещите се да работят и увеличаващите се медицински
разходи.
ХИВ и СПИН се явяват и сериозна заплаха за осигуреността
с храна, която се изразява най-вече чрез намаляването
на количествата храна и намаляването на възможността
за закупуване на храна от домакинствата с ниски бюджети.
Проучване, направено в Танзания показва, че в най-бедните
семейства след смъртта на някой от възрастните членове,
потреблението на храна на всеки член намалява с 15
%.
- Във всички засегнати страни ХИВ/СПИН епидемията
оказва допълнителна тежест върху здравния сектор.
В страните където на човек от населението здравните
разходи са ниски, превенцията и повишените грижи по
отношение на полово предаваните болести, консултиране
и тестуване, превенцията при предаването на болестта
от майките на децата, лечението на ХИВ и грижите,
натоварват здравните системи и бюджети. В края на
века медицинските разходи за лечение на ХИВ/СПИН в
страните от Европейския съюз нарастват от 3 400 щ.
долара на човек годишно в ранните стадии на ХИВ инфекцията
до повече от 50 000 щ. долара в последните стадии
на болестта.
- Степента, в която училищата и другите образователни
институции могат да продължават да функционират ще
повлияе върху това доколко обществата ще могат да
се защитят от влиянието на епидемията. Намаляването
на приема в училищата е един от най-видимите ефекти
от епидемията. Успоредните на него фактори са: напускането
на училищата от децата, за да се грижат за родителите
си или за членовете на семейството, невъзможност за
посрещането на училищните такси и разходи, стерилност,
породена от СПИН и намаляване на раждаемостта, водещо
до много нисък брой новородени, и фактът, че повечето
деца се раждат заразени и не могат да оцелеят още
през училищните си години.
- СПИН също така възпрепятства възможността на образователните
системи да изпълнят основното си задължение, тъй като
все повече учители умират от болестта. Болестта или
смъртта на учителите е изключително пагубна в селските
райони, където училищата зависят често от един или
двама учители. И докато загубата на учителите и администраторите
директно рефлектира върху качеството на образованието,
съществува също така и опасността търсенето на здравни
услуги да отклонят ресурсите от образованието към
други сектори. Разходите, свързани с обучението на
нови учители и наемането на такива, които да ги заместват,
също усложнява и "натоварва" бюджетите, и измества
инвестициите от инфраструктурата, образователните
материали и човешките ресурси.
- ХИВ/СПИН драматично влияят върху труда, намаляват
икономическото развитие и социалния прогрес. Най-голямата
група от хората, живеещи с ХИВ/СПИН по света са между
15 и 49 години – в разцвета на своята трудоспособна
възраст.
Производителността и полезността са основната грижа
за всяко малко или голямо предприятие. СПИН води до
отслабване на икономическата активност чрез намаляване
на продуктивността; допълнителни разходи; отклонени
производствени ресурси и изтощаване на човешките ресурси
– на тяхната сръчността и уменията. Честите отсъствия
от работа, заболеваемостта и смъртността увеличават
дисорганизацията в персонала, като резултат от текучеството
в персонала, загубата на умения и качества и отслабване
на морала. За да се даде отговор на тези проблеми
компаниите трябва да инвестират в повишаване на обучението
и набирането на персонала. В САЩ Центърът за контрол
и превенция на болестите съобщава, че фирмите, които
имат персонал от около 1 000 души, откриват, че разходите
за бизнеса им за 5-годишен период са от 17 000 до
32 000 щ. долара за всеки работник, заразен с ХИВ.
Чрез своето влияние върху работната сила, домакинствата
и бизнес-предприятията, ХИВ/СПИН може да действа и
като важен ограничител на икономическия ръст и развитие.
Особено важно е да се направи разграничение на въздействието
на СПИН върху отслабването на икономиките от други
негативни фактори като влошаване на условията за търговия,
тежките задължения и дългове и последиците от структурните
промени, слабата политика на действие на правителствата,
политическата нестабилност и конфликти. Eпидемията
отнема човешкия живот, но и подкопава икономическата
производителност.
Във всяка страна стабилността и развитието зависят
от обществената сплотеност.
Гражданите трябва да вярват в законодателната система,
те трябва да вярват, че държавата защитава основните
им интереси, и те трябва да знаят, че те и децата
им могат да разчитат на това, че условията им на живот
ще се подобрят. Епидемията от СПИН обаче отслабва
много тази обществена сплотеност. Тъй като ХИВ/СПИН
заедно с други фактори имат дестабилизиращ ефект върху
човешката сигурност. Това е особено важно поради факта,
че много от страните в двата региона – този, който
е с най-бързо разпространение на епидемията (Източна
Европа) и регионът с най-високи стойности на разпространение
на ХИВ (Суб-Сахарна Африка), са с новозараждащи се
демократични процеси, където преструктурираните и
дебюрократизирани държави се опитват да възвърнат
доверието на гражданите.
|
|
|
|
